понеделник, 9 февруари 2015 г.

Честит рожден ден, Дави!

Тази събота, 7 феврурари, си имахме рожденик. Давид навърши 12 години. Да ни е жив и здрав, все така добър и готин! Да е много щастлив и с късмет в живота!
В навечерието на празника до към 1-2 през нощта гледах как красиво трупа сняг навън и си припомних и онази вълшебна нощ отпреди 12 години, когато се запътих сам самичка към родилното. Оказа се, че помня всичко толкова ясно, сякаш е било вчера. Изводът - или имам страшна памет, или 12 години не са кой знае колко много време. 


Истината е, че покрай рождените дни на децата ужасно се вълнувам. И винаги се старая да ги превърна в истински празници и за самите тях. 
И този път бе така. Още след Нова година започнах да подпитвам Давид как иска да си отпразнува рождения ден, но той непрекъснато скромничеше. С приятелите си нямало да празнува, а торта искал най-обикновена, без декорации, по възможност тирамису, че му била любима. Уважихме желанията му. Място за купон не резервирахме, но за тортата все пак ми се щеше да е малко по-специална. Мислих, мислих с какво да го зарадвам и накрая заложих на сигурното - храна. Давид обожава да си похапва (то и си му личи). За него яденето е не просто потребност, а удоволствие. А едно от най-любимите му неща е сладоледът. Затова реших именно той да е акцентът в тазгодишната торта. Но не тортата да е сладоледена, а декорацията да е под формата на сладолед. 
В мига, щом идеята се зароди в главата ми, ръцете ме засърбяха да се залавям за работа. Реших сладоледът ми да е под формата на мелба. Първоначално мислех да използвам вафлена купичка - бях виждала да продават такива в Кауфланд. Но за проклетия в момента нямаше. Замених я с порцеланова. За купичка от захарно тесто трябваше да чакам с дни да изсъхне, а не разполагах с такова време. 
Купичка имах, трябваше само да я напълня със сладолед. Топка сметанов, топка мента, топка боровинка, кафе, стречатела, вишна, ванилия... Малко плодове за разкош (естествено заскрежени), бисквитки с шоколад, пурички, листенца мента за свежест. И разбира се, сметана, а върху нея - черешка! Девин, който през цялото време зорко ме следеше как се справям, пожела той да направи най-важното - "черешката на тортата". Разбира се, предоставих му всичко, което поиска - тесто, бои, инструменти. С количеството тесто, което ме измуфти, очаквах, че поне половин килограм череши ще измайстори, но не. Детето направи една единствена черешка, а останалото количество просто си го хапна. Паралелно с него и аз си направих една черешка. Девин прецени, че моята била далеч по-сполучлива и по-добре било нея да използвам. Пък неговата щял да си я хапне. "Мир на костилката й!" (както казваше Доня Череша в "Лукчо" по повод на покойния й съпруг) 
И тъй мелбата ми беше готова. 





Ето и малко подробности кое как направих. Топките сладолед, за да изглеждат максимално реалистично, набраздих по повърхността с ножче, а с помощта на клечка за зъби (любимият ми инструмент!!!) разчоплих захарното тесто, така че да прилича на твърд, замръзнал сладолед. Фонданът ми беше предварително оцветен, а там, където се наложи, добавих с четка още малко боя впоследствие. Малките плодчета, за да изглеждат заскрежени, лекичко натупках с нишесте тук-там. Ягодата и черешката исках да бъдат бляскави, затова ги минах отгоре с влажна четка, натопена във вода. Водата, както знаете, размеква най-горния слой на захарното тесто и дълго време той остава мокър и лъскав. Дръжката на черешката е от тел, покрита със захарно тесто. Бисквитките си ги изрязах от фондан и оформих допълнително (къдравинки, дупчици, отпечатъци и т.н.). Като изсъхнаха добре, ги слепих две по две с пълнеж от шоколад - захарно тесто, замесено с много какао. За пуричките разточих доста тънко тестото и от него изрязах две дълги тънки лентички. В единия край по дължина ги оцветих с по-тъмен нюанс охра. Навих лентичките спираловидно около два флумастера, обилно наплескани с нишесте, така че да не залепне тестото за тях. След като изсъхнаха добре (отне им бая време в тоя студ и влага), внимателно ги извадих и оставих да изсъхнат и от вътрешната страна. Забих две бамбукови шишчета в топките сладолед, а отгоре им налундзих пуричките (извинявам се за използвания глагол, ама не знам друга по-подходяща дума). Най- голям зор видях със сметаната. Първоначално се опитах да я измайсторя само с помощта на пръстите си. Пробвах три-четири варианта и все не ми харесваше достатъчно. А трябваше да съм перфектна - все пак Девин ме следеше изкъсо! Затова накрая прибегнах към звездовидния накрайник на поша. Прокарах един солиден фитил захарно тесто през накрайника и ей на - имах чудна розичка сметана. 
Мелбата се нуждаеше само от масичка под формата на торта, върху която да бъде сервирана. Изпълних желанието на Давид и врътнах едно божествено тирамису. Всъщност, не едно, а две. Едното в тавичка, а другото - като вита торта. Рецептата съм дала на страничката с рецепти.
Витата торта реших да не я покривам с фондан, а да я измажа с ганаш. Отстрани я поразкрасих с бисквитки орео - аз не мога да ги понасям, но децата ги обожават. Готиното беше, че бисквитките от една кутия ми стигнаха абсолютно точно да обиколя с тях тортата. Да го бях изчислявала, нямаше да ми се получи толкова перфектно!!! Много обичам така. Отгоре полях тортата обилно с течен ганаш и стана много апетитна. 


Още не съм се научила да снимам шоколад като хората, но се надявам, че все пак имате достатъчно въображение да си представите колко изкушаващ вид имаше тортата.
В центъра боднах няколко шишчета, за да поемат тежестта на купичката със сладоледа. Честно да ви призная, бая тежичка си беше мелбата и имах огромни притеснения, че ще хлътне в тортата, но за щастие клечоците си свършиха работата. 
Та ето я и в завършен вид тортата. 


Темата "сладолед" ми подейства така вдъхновяващо, че не можах да се огранича само с една мелбичка. Хрумна ми да направя кексчета сладоледи, т.е. да напъхам най-обикновени мъфинчета във вафлени кофички за сладолед. Обаче нямам форма за мини мъфини, а стандартният размер се оказаха една идея по-големи. Нямаше как да ги напъхам във вафлените фунийки, затова просто ги поставих отгоре. Нестабилна работа. И от "сладоледени" се превърнаха в "падащи" кексчета. Кой ли не ги събори! Да не говорим, че някои хора не се задоволиха с по едно събаряне. Хубавото беше, че просто вдигаш и слагаш обратно. Не е като истински сладолед - а го пльоснеш на земята, а няма събиране!


 Пламен, естествено, не пропусна да си направи кефа. На всако падане цъкаше с език и дуднеше "Тцтцтц, всичката ти работа такава!" Даже и на английски ме скастряше "Your whole work is like this!" А като разбра, че всъщност идеята ми е да набуча във всяко кексче по една свещичка (нали са точно 12), още повече се оживи. Хрумката ми му дойде дюшеш. И сега ще ви обясня защо. От едно известно време го моля да свали пердето в трапезарията и да го изпере, че е ужасно мръсно. Но той все се прави на разсеян. Като чу за свещичките, забучени в падащите кексчета-сладоледи, рече: "Охоооооооо, ми те толкова паянтови! Давид като задуха свещите, фунийките ше почнат да падат. Ше подпалят пердето. Няма смисъл да го перем. Няма ли да те е по-яд да изгори чисто?" Ама разбира се! Къде, къде по-спокойно ше ми е да изгори мръсно!!!
До пожар така или иначе не се стигна. Сладоледчетата ми се оказаха бая по-стабилни от очакваното и удържаха на въздушната атака от страна на Давид. А пердето, вместо да се превърне в пепел, си остана със сажди. 


Вдъхновението ми на тема сладолед се пренесе и върху няколко тави курабии. Защо Давид да черпи с бонбони в училище послучай рождения си ден, като може и с нещо по-така? 
За да са ми по-реалистични сладоледите, помолих Пламен да ми купи от руския магазин една опаковка вафлени кори. От тях изрязах вафлените фунийки за моите курабийки във формата на сладоледи. Ето какво се получи. 










С подготовката за рождения ден толкова. Ето и как мина самият празник. В събота, още в ранни зори, Денис и Девин дойдоха в спалнята да ни наритат да ставаме, за да поздравим Давид. Наръсихме го обилно с вода, та голям да порасне. Подарихме му подаръците - остана много доволен. Девин, с помощта на трима негови съученици, беше нарисувал гигантска картичка-изненада за батко си. Много мило и сладурско! Отделно и подарък му беше купил с негови си парички. Каза, че било крайно време и на Дамян да направим касичка, та да можел и той да купува подаръци за батковците си. 
По обяд цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме в Ринг мол да се позабавляват момчетата.



Най-забавно беше как Давид се мята на бика или по-точно как бикът размята Давид.
Обядвахме в мола и след това отидохме в Западен парк да се порадваме на снега. Беше много яко!!!










След парка, с премръзнали ръце и мокри чорапи, се прибрахме вкъщи. А вечерта празнувахме и с бабите и дядовците.


И така, момчето ни вече официално е с една година по-голям!

Обичам те, Дав и всеки ден благодаря, че те имам в живота си!!!! Бъди щастлив!!!!!

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Победителите в Класация 2014

След цял месец гласуване, ето че най-накрая си имаме и победители!!!
За статистиката набързо ще спомена няколко цифри. 
266 са публикуваните коментари
319 е общият брой гласували
332 са подадените гласове (някои от вас са гласували за повече от един фаворит)
Благодаря ви от все сърце за интереса и отделеното време! Радвам се, че и тази година с общи усилия успяхме да си направим нашата класация.
А ето и победителите в нея!


На първо място на почетната стълбичка се покачи № 10 Мечо моряк! Тази торта се оказа най-любима за 61 от вас. На второ място се подреди № 4 Бяла роза. Тя събра 44 от вашите гласове. Само с няколко гласа по-малко на трета позиция класирахте № 8 Лаленца. В нейна подкрепа са дали своя вот 41 човека. 
Челната тройка следват:
четвърто място -№3 Валентински сърца и №15 Сладко момиченце с по 28 гласа
пето място - №18 Снежко и Елена със 17 гласа
шесто място - №19 Коледни пиленца и №20 Празнични с по 16 гласа
седмо място - №11 Бяло и лилаво с 12 гласа
осмо място - №1 Зимни птици, №2 Ретро момиченца и №6 Пролетни птици с по 11 гласа
девето място - №5 Бесни пилци с 10 гласа
десето място - №14 Хортензии и рози с 8 гласа
След тях се нареждат №7 Горски теменужки със 7 гласа, №9 Малкото моряче с 5 гласа, №13 Пилета младоженци с 3 гласа, № 12 Хелоу Кити с 2 гласа, № 17 Винтидж къщички за птици с 1 глас. На последно място е №16 Пеперуди. За тези курабийки не е гласувал абсолютно никой. Явно тази година ще трябва да се заема по-сериозно с изработването на пеперуди, та да се науча да ги правя достатъчно красиви. :))) 

Както много добре знаете, избираме победител и сред вас - гласувалите. Тази година поверих отговорната задача на Денис, Давид и Девин. На еднакви по големина листчета Денис написа цифрите от 0 до 9 за единиците, Давид - от 0 до 9 за десетиците, а Девин - от 0 до 3 за стотиците (на него най-лесното, че нали е най-малък). Сгънатите листчета сложихме в три купички. Моля да обърнете внимание, че купичките цветово са в унисон с тениските на членовете на комисията! Всеки от тях изтегли по едно листче от своята купичка под зоркия поглед на председателя на комисията Дамян. Едвам го удържахме да не се включи и той в тегленето. Съдейки по желанието му да вземе всички листчета, мисля, че според него всички трябва да спечелят, но няма как. :) 
Пръв тегли листче Девин. Падна се цифрата 3 за стотиците. 


Тъй като общият брой гласували е 319, за десетиците трябваше да оставим само цифрите 0 и 1. Затова от купичката на Давид извадихме останалите листчета, а той избра цифрата 0. 


Накрая и Денис избра своята цифра. Тя отново се оказа 3. 


Така полученото число бе 303!!!


А под този номер в списъка с гласували стои името Виктория Георгиева, оставила следния коментар:
Viktoria Georgieva - 15
Dean Mihov - 10
Patrisia Mihova - 11
S pojelanie za sporna i zdrava 2015 g. na zialoto ti semeistvo!

Както е видно, тя е дала своя глас за №15 - Сладко момиченце. Да са й сладки и декорираните меденки, които ще получи като подарък от мен. 
Честито, Виктория! Очаквам да се свържете с мен, за да се разберем кога и как ще си получите наградата. И дано късметът е все така с вас и занапред!

Ето и списъка с всички, които взеха участие в Класация 2014. Благодаря ви още веднъж за интереса, за прекрасните думи по адрес на моите творения и за страхотните пожелания към мен и семейството ми! Желая и на вас една спорна, късметлийска и щастлива 2015!!! И дай Боже, догодина да си направим и Класация 2015!