сряда, 8 декември 2010 г.

Футболна торта

Правих я за 10-я рожден ден на Преслав - едно от децата в нашата голяма, но задружна компания. Преси е голям фен на Левски и на Барса и съвсем логично и тортата беше с футболна тематика. Първото, с което се заех, бяха бутонките. Мъжът ми рече и отсече - или ADIDAS F50 или нищо. Тия били най-яките и модерните в момента. От многото моделчета се спрях на този. Мислех, че бая зор ще видя с моделирането, но се справих от раз. За детайлите прецених, че най-лесният вариянт е рисуване. Лесен, ама коварен! Едно трепване на ръката и всичко отива по дяволите. Тъкмо докато се вживявах като Леонардо и телефонът ми звънна. Обади ми се една приятелка, за която цяла сутрин си мислех как не сме се чували от месеци. Чиста телепатия!!! Така се развълнувах и зарадвах, че не едно трепване, ами направо паркинсон ме затресе. Тъй че, относно всякакви криви линии, размазваници и прочие дефекти, отговорността прехвърлям изцяло върху Дани (Дидоча). Тук съм сигурна, че съпругът ми като чете ще каже "То на крива ракета и космосът й е крив!", но както и да е...
В крайна сметка цвичките, пардон - бутонките, си станаха прилични - тип китайски ментета. 
Топката ми беше голяма драма - идея си нямах как да я направя, та хем да е достатъчно голяма, хем да е перфектно кръгла. Добре, че в такива моменти на тотална задръстеност от моя страна, на помощ ми идва Сачи. Шегувам се, естествено! Просто децата ежедневно ми надуват главата с рекламната песничка и вече ми се е набила в съзнанието. Та не Сачи, а Пламен много често ме спасява с по някоя гениална идея. В случая предложи да използвам една от стоте пластмасови топки на децата - нали се сещате, едни такива малки, в различни цветове, с които пълнят всички кътове за игра из детските клубчета. Скъсах го от целувки за перфектната му хрумка. Облепих топката със захарно тесто и стана чудничка! Айде пак драма - как да направя типичните шарки отгоре? Рязах, мерих, кроих и взе, че стана. Бях супер щастлива! Емблемата на Барселона я измайсторих за нула време (разбирайте час, час и нещо!). Накрая сглобих всичко в едно и се получи така мечтаната футболна торта. Преси толкова много си я хареса, че цял ден беше звънял на който се сети, да се хвали каква яка торта има за рождения си ден.

1 коментар:

  1. Тортата е невероятна! И моят син би изпаднал в захлас от такава торта. Всъщност би ни позволил да я разрежем след не по-малко от... поне десет години. Поздравления за майсторството!

    ОтговорИзтриване